... а тишината минава край мен
като празен пасаж от стих
и животът тихо тече навън,
необезпокояван от човешките мъки,
а уморената душа спотайва се в
някой ъгъл на безграничността.
И редове безмислени редя, тъй като
умората уби ентусиазма ми сега.