...и така още една самотна нощ прекарвам, размишлявайки кога ли своята голяма любов ще открия...?! Но не ми остава нищо друго освен да чакам, да чакам, да чакам, да чакам, да чакам, да чакам... изгубеното си вдъхновение отново търся, но знам, че то пак ще се върне и силата на живота отново ще ме връхлети със силата на 30-метрово цунами. И ТОГАВА аз отново ще се почуствам жива - ще изпитам така жадуваната сладка болка... и медените ми сълзи отново ще се наместят в очите ожаднели... И ТОГАВА, и тогава сред болката и нещастието истинското си "аз" ще намеря! И ще открия тогава чаканата частица от пъзела наречен "Животът ми"!
The end...

На моето Но {}

Ти със своя позитивизъм всеки ден ме заразяваш
и със енергичността си ме даряваш!
И ти своите терзания си имаш,
но с нас да ги споделяш не желаеш...
Но моля те красивата си душа с мъка не товари -
сила винаги намираш запомни!

Нощ

Сам в нощта седи скитникът сега стопляйки сърцето и душата си, той припомня си отминалите дни. Той заспива с надежда, че може назад времето да върне и отново да изживее любовта изпепеляваща го цял... Той ляга на тревата и се взира във звездите... мечтае да е на небето. И после дърпа го нещо на земята... нещо остро, грубо... о, това е реалността! Тя пронизва го в още незарастналото сърце... И той забеляза до себе си жена - жена с неземна красота. Жена с поглед загадъчен... Един дълъг миг на взиране и той се събужда... и поема отново своя тежък път...

Раят

Дали е на небето или на земята - спорове безкрайни...
Търсейки го, всеки част от себе си намира
вървейки в пустошта безлюдна -
като лабиринт от спомени различни
вървим и търсим отдавна изгубената си надежда...
Надежда за живот нов, без болката предишна.
И така намираме по пътя си самотен
старите мечти и планове,
като дрехи вехти...
И нека всеки спре и във старите си дрехи
своя рай открие!

Дъжд

Дъждът дава живот - на тревата на земята.
Но убива и надеждата у хората...
За още слънчеви дни,
за още фалшиви усмивки,
за опрощение и миг забрава,
за болката изгаряща отвътре!
И нека направим разходка в дъжда
и нека той спомените ни отмие
и нека погледнем - в бъдещето,
където ни чака новият живот,
където ще се учим от грешките,
направени преди!

No one feels the pain,
'cus no one ever sees the tears,
when you're crying in the rain...
Whitesnake

Море

Изморени и измърсени
влизаме в морето, очаквайки
то да отмие всичката ни мръсотия
събирана години наред...
Грешки, грехове, неизказани думи
полепнали по кожата и сърцата ни...
Така влизаме все по-дълбоко и потъваме-
затваряме очи и виждаме рая..., но само привидно-
раят не съществува!
И така излизаме от водата
преструвайки се, че сме пречистени.
Но грешките ще останат
запечатани в паметта ни
за да ни напомнят, че друг избор сме имали...
Докато нови по-ярки спомени не накарат
тези грешки да избледнеят...

Светлина

Какво е светлината?
Тя ни дава прозрение,
но може и да ни заслепи...
Щом озарява пътя ни
можем да открием всичко,
което сме търсили...
Но заслепи ли ни, губим всичко
и се превръщаме в слепци...
губим и любимите си хора...
И тогава търсим тъмнината-
хладна, но позната.
Вървейки в тъмнината
откриваме своята звезда:
тя е само наша!
Свети за мен и никой друг!
Тя примамва със своята омайна светлина
и обещание за живот прекрасен...

Път

Път, осеян с трудности и несполуки...
Уморени от вървене свеждаме глави
и подминаваме дърветата, морето, пейзажите...
Но по пътя срещаме странник:
със същата съдба, търсещ същите неща.
Свели глави, отбиваме от пътя
и започваме да говорим за това какви сме били
преди да потеглим и да се сблъскаме с живота и за това как
сме имали всичко, но сме изгубили своята звезда
и поемаме по пътя непознат и тайнствен...
Той омайва ни със своята загадъчност
и продължаваме ние със странника-
ръка за ръка.
Все още не виждаме своята спирка,
но сме заедно изправени
пред пътешествие изпълнено с
болка, страдание и изненади.
Всичко изглежда по-лесно,
когато знаеш, че до теб
има човек, готов да подмине
своята мечта
само за да бъде с теб сега!