...и така още една самотна нощ прекарвам, размишлявайки кога ли своята голяма любов ще открия...?! Но не ми остава нищо друго освен да чакам, да чакам, да чакам, да чакам, да чакам, да чакам... изгубеното си вдъхновение отново търся, но знам, че то пак ще се върне и силата на живота отново ще ме връхлети със силата на 30-метрово цунами. И ТОГАВА аз отново ще се почуствам жива - ще изпитам така жадуваната сладка болка... и медените ми сълзи отново ще се наместят в очите ожаднели... И ТОГАВА, и тогава сред болката и нещастието истинското си "аз" ще намеря! И ще открия тогава чаканата частица от пъзела наречен "Животът ми"!
The end...