Сам в нощта седи скитникът сега стопляйки сърцето и душата си, той припомня си отминалите дни. Той заспива с надежда, че може назад времето да върне и отново да изживее любовта изпепеляваща го цял... Той ляга на тревата и се взира във звездите... мечтае да е на небето. И после дърпа го нещо на земята... нещо остро, грубо... о, това е реалността! Тя пронизва го в още незарастналото сърце... И той забеляза до себе си жена - жена с неземна красота. Жена с поглед загадъчен... Един дълъг миг на взиране и той се събужда... и поема отново своя тежък път...
Няма коментари:
Публикуване на коментар