Сънища

Уморени слагаме глави на възглавницата и се унасяме...
и отиваме на едно по-хубаво място.
Място, където всичко е нарисувано от собственото ни въображение.
Летящи предмети, размити образи...
всичко това се слива в една сладко-горчива каша...
и тогава потъваме още по-дълбоко...
Улавяме един образ и започваме да градим негова история.
Така цяла нощ скитаме се из собствения си лабиринт,
където всичко е такова каквото ние си го направим.
Ние сме художници сега, а палитра са спомените и изживяванията ни...
Но рисувайки, някак си, палитрата избледнява и идва краят на нашия тунел...

...будилникът...